Одонтогенни тумори

Одонтогенните тумори са неопластични процеси, специфични за лицево - челюстната област. Те са класифицирани от Kramer, Pindborg и Shear през 1992 г. Класификацията е утвърдена от СЗО и включва следните доброкачествени тумори:

Съществува и друга класификация на доброкачествените одонтогенни тумори, която е утвърдена от СЗО през 1991 година и включва следните нозологични единици:

Най-често се срещат амелобластомът, амелобластният фибром и одонтомите. Амелобластомът се проявява като подутина с непроменена лигавица или кожа. При нарастване на тумора настъпва изтъняване на костта, появява се подвижност и разместване на зъби. При палпация има пергаментно пукане. Възможна е деструкция на цялата горна челюст и инфилтрация към базата на черепа. Микроскопски и рентгенологично амелобластомът се представя в две форми – adamantinoma cysticum et solidum. Кистичната от своя страна се дели на моно- и поликистична. В кухините се съдържат понякога зъби или корени от зъби. При солидната форма кухини не се наблюдават. Хистологично се откриват зони от палисадно подреден цилиндричен епител с удължени ядра, разположени не по базалната, а по апикалната част на клетките. При солидната форма вътрешната част на гнездата е изградена от по-големи, преплитащи се полигонални или звездовидни клетки. При кистичната форма при по-голяма давност епителът се приплесва и става кубичен до плосък. Освен товаса описани плексиформен, базалноклетъчен и акантоматозен гранулоклетъчен вариант. Последният е с най-агресивно развитие - в 15 % от случаите малигнизира и метастазира в други кости, бял дроб и лимфни възли.

Амелобластомът понякога се развива и в други кости освен в челюстните - в 90 % от случаите в диафизната част на фибулата, освен това в улнарната кост, фибула, бедрена кост и някои други.

Лечението на амелобластома е консервативно и радикално хирургично. Консервативното се изразява в екскохлеация и се прилага предимно при кистозните форми, а радикалното се състои в резекция на челюстната кост в предела на здрави тъкани. Поради склонността на амелобластома към рецидиви напоследък се препоръчва резекция на засегнатата челюст на разстояние поне 1 см. в здрави тъкани. Екскохлеацията е причина за рецидиви в 55 - 90 % от случаите, тъй като повлекла от тумора прорастват в интертрабекуларните костни пространства и дават началото на рецидиви.

Амелобластният фибром (мек одонтом) в клиничното си развитие много наподобява адамантинома. Хистологично се откриват повлекла от епител, подобни на тези при амелобластома, но се открива доста обилна мезенхимна тъкан, в която понякога има зони на хиалиноза и по-рядко колагенови фибри. Не се формира емайл и дентин; поведението на амелобластния фибром е по-малко агресивно от това на амелобластома. Лечението е чрез екскохлеация или резекция на костта в здраво в зависимост от липсата или наличието на инфилтративен растеж.

Одонтомите са изградени от високодиференцирани дентино - емайло - циментоподобни тъкани. Клинично се открива подутина с твърда консистенция в областта на алвеоларните гребени. Фазата на активен растеж съвпада с пробива на зъбите и на мъдреците в по-късна възраст. В процеса на своето развитие одонтомът може да изтъни костта и да се разположи под лигавицата или периоста, при което се образуват фистули и язви. Някои автори наричат този процес прорязване на одонтома.

Хистологично се наблюдават две форми – сложно – съставен и сложно – смесен одонтом. В сложно – съставния се откриват емайло- и циментоподобни, по-рядко дентиноподобни структури. При сложно – смесения се наблюдават обширни фиброзни полета, зъбоподобни фрагменти и един сравнително добре оформен зъб с характерно устройство. Почти винаги одонтомите са обградени от капсула. Лечението се състои в екстирпация заедно с капсулата, рецидиви не са наблюдавани.

Адематоидният одонтогенен тумор е унилокуларен и и включва импактиран зъб. Хистологично съдържа одонтогенен епител, подреден под формата на кисти или солидни повлекла, срещат се и калциеви отлагания. Лекува се чрез екскохлеация, рецидиви не са наблюдавани.

Калцифициращият епителен одонтогенен тумор (тумор на Pindborg) протича клинично много сходно с аденоматоидния одонтогенен тумор. Развива се много често около короната на ретиниран зъб. Хистологично съдържа интраепителни структури (вероятно от емайлоподобни елементи), които могат да калцифицират. За разлика от аденоматоидния тумор обаче не съдържа мезенхимна компонента. Произхожда от stratum intermedium на емайловия орган. Развива се по-често в областта на долна челюст - сътношението спрямо горна е 2:1 в полза на мандибулата. Лекува се чрез екстирпация заедно с ретинирания зъб.

Циментобластомът е много рядък тумор – в световната литература до 1994 г. са описани едва 66 случая. Клинично се проявява като бавно нарастваща подутина на челюстите, която с напредване на растежа стопява компактната пластинка и раздува периоста. Рентгенологично K. Thoma и А. Ермолаев различават три стадия:

Хистологично се откриват ерозивни базофилни ивици и депозити от псевдоцимент с липса на минерализация в периферните зони, където пролиферацията е по-активна. Хистологично се различават четири вида циментоми: същински (истински) циментом, цементообразуващ фибром, периапикална цементна дисплазия (фиброзна) и гигантски циментом (наследствени множествени циментоми). Лечението в ранните стадии е чрез екскохлеация, а по-късно чрез екстирпация с екстракция на прилежащия зъб. Има съобщения за единични рецидиви.

Осифициращият фибром клинично се представя като бавно нарастваща подутина. Рентгенологично се открива деструкция на костта с неправилни краища. Хистологично се състои от удължени вълнообразни клетки с необилна цитоплазма и нишковидни ядра. Между тях се открива оскъдно количество колаген и единични огнища на калцификация и костна метаплазия. Лечението е чрез екскохлеация или чрез резекция в здраво.

Одонтогенният фибром (според някои автори одонтогенен миксом) клинично се представя като подутина с твърда консистенция в областта на алвеоларните гребени. Рентгенологично се открива деструкция на костта, а хистологично – фибробластоподобни клетки, сред които се разполагат фрагменти от цимент или малки ивици и гнезда от епителни клетки. Често се наблюдава локална инвазивност. Стопяват се корените на съседните зъби, спонгиозата и кортикалисът, избутва се n. alveolaris inferior и може да се развие пареза в инервираната от него област. Лечението е чрез резекция в здраво.