Фаринкс

Гълтачът е орган на дихателната и храносмилателната система, в който става кръстосване на пътя на храната с пътя на въздуха. Храната от устната кухина попада в хранопровода, а въздухът от носа се насочва от гълтача към гръкляна и впоследствие - към трахеята. Анатомично гълтачът е разположен в областта на главата и шията зад носната и устната кухина и над гръкляна. Нагоре се прикрепва към черепната основа - назад към tuberculum pharyngeum на основната част на тилната кост, встрани към долната повърхност на пирамидата на слепоочната кост; напред - към външния отвор на canalis caroticus и към lamina medialis на криловидния израстък на клиновидната кост. На нивото на шести шиен прешлен гълтачът преминава в хранопровода.

Встрани и зад гълтача се разполага съединителнотъканно пространство - парафаргингеално пространство или spatium parapharyngeum. Задният отдел на това пространство е (нарича се още ретрофарингеално пространство) е разположен между задната повърхност на гълтача и превертебралната пластинка на шийната фасция, която покрива дълбоката превертебрална мускулатура на шията. Нагоре пространството достига до черепната основа, надолу се продължава в задното средостение на гръдната кухина. Встрани ретрофарингеумът преминава в латерофарингеалното порстранство, като няма точно определена анатомична граница между двете ложи. Ретрофарингеалното пространство е изпълнено с рехава съединителна тъкан и съдържа венозно сплетение и лимфни възли (nodi lymphatici retropharyngeales). Безпрепятствената комуникация между ретрофарингеалното пространство и задния медиастинум силно улеснява разпространението на гнойните възпалителни процеси от шията към гръдната кухина.

Страничното фаригнеално пространство нагоре достига също до черепната основа - в областта на долната повръхност на пирамидата на слепоочната кост. Латерално се ограничава от паротидната жлеза с нейната фасция и от медиалния птеригоиден мускул. Надолу достига до каротидния триъгълник на шията, а назад преминава в ретрофарингеалното пространство. Мускулнофасциална преграда (стилоидна диафрагма на Жонеско) разделя латерофаригнеума на преден и заден. Тази диафрагма се изгражда отвън навътре от: задното коремче на дигастричния мускул, m. stylohyoideus, m. stylopharyngeus, m. styloglossus, lig. stylohyoideum, lig. stylomandibulare, както и от фасциите, които обвиват или затварят пространства между мускулите и връзките. В задния отдел на латерофарингеалното пространство се разполагат вътрешната каротидна артерия, външната югуларна артерия, лимфни възли, n. glossopharyngeus, n. vagus, n. accessorius, n. hypoglossus и truncus sympaticus (ganglion superius).

От макроскопска гледна точка гълтачът представлява мускулнофиброзна тръба с конусовидна форма, обърната с основата на конуса нагоре. Дълъг е около 15 сантиметра, като горната му част е най-широка и има диаметър около 4 сантиметра. Долната част на конуса има диаметър около 2 сантиметра и представлява преход към хранопровода. Гълтачът е сплеснат в предно - задна посока, при което се различават пет стени - предна, задна, горна и две странични.

Предната стена на гълтача е срастнала плътно към носната кухина, устната кухина и гръкляна. Тя не е цялостна, тъй като съществуват широки комуникации между фаринкса и тези кухини. Само под нивото на вхоа на ларинкса същестува цялостна предна стена. Горната стена на гълтача се нарича свод (fornix pharyngis) и се прикрепва към черепната основа. Страничните стени на органа са тесни, улейовидни и граничат с латерофарингеалното пространство. Задната страна е широка, цялостна и участва в заграждането отпред на ретрофарингеалното пространство. Между всички тези стени се затваря кухината на гълтача - cavitas pharyngis.

Кухината на фаринкса се разделя на три части, в зависимост от разположението им спрямо съответните съседни анатомични пространства - горна (носна), средна (устна) и долна (гръклянна).

Носната част (pars nasalis pharyngis) се нарича още горна (epipharynx) или носоглътка (nasopharynx). Отваря се само към дихателните пътища. Тя се разполага зад носната кухина и се съобщава с нея чрез два отвора (хоани - choanae). Те са високи 25 мм. и широки около 12.5 мм, като са разделени от задния ръб на ралника. На прехода на свода в задната стена се намира слабо изразено възвишение, което се образува от струпване на лимфоидна тъкан - гълтачна сливица (tonsilla pharyngealis), известна още като трета сливица. Тя е нечифтна. След раждането се увличава до 6 - 7 годишна възраст, след което атрофира. Разрастването на сливицата в детска възраст може да доведе до затруднения в дишането поради стесняване на хоаните. Такива деца имат характерен израз на лицето (аденоиден фациес) и изостават в нервнопсихичното си развитие. Върху страничната стена на носната част на фаринкса се намира отворът на слуховата тръба (ostium pharyngeum tubae auditivae). Той се намира на около 15 милиметра от задния край на долната носна конха и на около 9 сантиметра от съответната ноздра. По този начин се свързва кухината на гълтача с тъпанчевата кухина, в последната навлиза въздух и се уравновесява налягането на въздуха от двете страни на тъпанчевата мембрана. Отзад и отстрани този отвор е ограничен от изпъкналост (torus tubarius), причинена от хрущяла на слуховата тръба. От предната част на тази изпъкналост започва лигавична гънка към мекото небце (plica salpingopalatina). От долната част започва друга гънка, която е насочена вертикално надолу (plica salpingopharyngea) и се причинява от едноименния мускул. Между двете гънки под слуховия отвор при гълтане се получава надигане (torus levatorius), причинено от съкращаването на m. levator velli palatini. В лигавицата около отвора на слуховата тръба има струпване на лимфна тъкан (tonislla tubaria), наречено тубарна сливица, която е чифтна. Зад torus tubarius се намира улейовидно вдлъбване (recessus pharyngeus), остатък от второто хрилно джобче.

Устната част на гълтача (pars oralis pharyngis или орофанринкс) е средната част на мускулната тръба (мезофаринкс) и се отнася към дихателния и храносмилателния път. Разположена е зад устната кухина и се свързва с нея чрез устния провлак (isthmus faucium). При акта на гълтането мекото небце се съкращава и затваря напълно носната от устната част на гълтача. За това допринася и плоското възвишение, което се появява по задната стена на гълтача и скъсява предно - задния размер на кухината, така че мекото небце да прилепне по-плътно към задната гълтачна стена. Освен това при гълтане гръклянът се повдига нагоре, надгръклянникът затваря неговия ход, така че хапката се насочва към долната част на гълтача и хранопровода.

Около прехода между носната и устната кухина към гълтача има голямо струпване на лимфоидна тъкан, което образува сливиците - tonsillae palatinae, tonsilla lingualis, tonsillae tubariae, tonsilla nasopharyngealis. Всички те формират лимфния пръстен на Валдайер (annulus lymphaticus Waldeyeri). Той осъществява защита срещу поетите с въздуха и храната антигени от вирусен, бактериален и друг произход.

Гръклянната част на гълтача, pars laryngea pharyngis, е долната част (хипофаринкс), разполага се зад гръкляна и е част от пътя на въздуха и храната. Съобщава се с гръкляна чрез неговия вход - aditus laryngis. От двете страни на входа има по един дълбок улей с крушовидна форма - recessus pyriformis. По дъното на улея има лигавична гънка (plica nervi laryngei), която се причинява от горния ларингеален нерв (клон на блуждаещия нерв). Попадането на твърди частици от храната в пириформения джоб води до задействането на силен кашлечен рефлекс поради дразненето на нерва.

Стената на гълтача се изгражда от три обвивки - лигавица, мускулна обвивка и адвентиция. Лигавицата е съставена от епителна и собствена пластинка Епителната пластинка се различава в устройството си в различните части на гълтача. В носната част е съставена от привидно многореден цилиндричен ресничест епител, тъй като тази част е само въздухоносен път. Епителът съдържа и множество чашковидни слузни клетки. В устната и гръклянната част поради наличието на механично триене от храната епителът е многослоен плосък невроговяващ. Подлежащата собствена пластинка е добре развита, като в носната си част не образува папили, а в останалите две части папилите са слабо развити. В собствената пластинка се разполагат жлези (glandulae pharyngeales): смесни серозно - слузни жлези в носната и само слузни жлези - в устната и гръклянната част. Има струпване на лимфна тъкан, на някои места във вид на сливици. Lamina musclularis mucosae липсва, като на нейно място се намира добре изграден слой от преплетени колагенни и еластични влакна (membrana elastica). Тя осъществява разтягането на гълтача при гълтане и прикрепва лигавицата към мускулния пласт. В горната част на гълтача еластичната пластинка задебелява и образува fascia pharyngobasilaris - тя прикрепва гълтача към черепната основа.

Мускулната обвивка на гълтача (tunica muscularis pharyngis) е съставена от напречнонабраздена мускулна тъкан, разположена в два пласта - вътрешен надлъжен и външен напречен. Обособяват се самостоятелни мускули, които според функцията и разположението си се раделят на две групи - надлъжни (повдигачи на гълтача) и напречни (стесняващи кухината му) - съответно mm. levatores pharyngis et mm. constrictores pharyngis. Мускулите започват от съседните кости и по задната повърхност на фаринкса влакната им се преплитат, като образуват сухожилна връв - raphe pharyngis. Последната започва от фаригнеалния туберкул и се спуска надолу към хранопровода, където постепенно се вплита в мускулните му влакна и изчезва. Надлъжните мускули са развити по-слабо, разполагат се непосредствено до фиброзната мембрана от вътрешната страна на констрикторите. Те навлизат в стената през процепи между черепната основа и горния констриктор и между него и средния констриктор.

Повдигачите на гълтача са три - m. stylopharyngeus, m. salpingopharyngeus et m. palatopharyngeus. Понякога съществува и m. pterygopharyngeus. M. stylopharyngeus започва от шиловидния израстък на слепоочната кост, върви надолу и медиално и прониква между горния и средния констриктор. Инервира се от n. glossopharyngeus. Повдига гълтача и увеличава слабо напречния му размер. M. salpingopharyngeus започва от хрущялната част на слуховата тръба и се вплита в стената на гълтача. Образува едноименната гънка на лигавицата. Инервира се от plexus pharyngeus. Функцията му е свързана с подпомагане на повдигането на гълтача и с нещо изключително важно - с отварянето на слуховата тръба. Поради това при промяна в налагянето на околната среда (полет със самолет, рязко изкачване с асансьор) се препоръчва прозяване и силово преглъщане - тогава мускулът придърпва хрущяла на тръбата надолу и луменът се отваря; това води до преминаване на въздух от средното ухо към фаринкса и изравняване на налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана - пациентът изпитва чувство на олекване и дори леко охлаждане дълбоко вътре в черепа. Изчезва чувството на тежест и напрежение, което би могло да е доста неприятно.

M. palatopharyngeus започва от апоневрозата на мекото небце, спуска се надолу и се вплита в стената на гълтача. Причинява едноименна лигавична гънка (небцова дъга). Инервира се от plexus pharyngeus. При съкращението му се повдига и се стеснява гълтачът, стеснява се и устният провлак.

M. pterygopharyngeus е вариабилно снопче, започващо от птеригоидния израстък.

Констрикторите на гълтача са три - горен, среден и долен. M. constrictor pharyngis superior представлява четириъгълна тънка мускулна пластинка. Разделя се на четири части в зависимост от залавните им места. Pars pterygopharyngea започва от медиалната пластинка на processus pterygoideus. Pars buccopharyngica започва от raphe pterygomandibulare - сухожилна връв, която започва от куката на криловидния израстък и се спуска към долната челюст. При съкращаване на тази част при гълтане се предизвиква циркулярно изпъкване на стената на гълтача (изпъкване на Пасаван). Pars mylopharyngea започва от задната част на linea mylohyoidea на долната челюст. Pars glossopharyngea започва от страничните части на корена на езика. Всички тези четири части на мускула са обединяват в плоско тяло, чиито снопчета вървят почти хоризонтално и се залавят назад за фарингеалния шев - raphe pharyngis.

Средният констриктор на гълтача има две части - pars chondropharyngea е горната и започва от малкия рог на хиоидната кост. Pars ceratopharyngea започва от големия рог на подезичната кост. И двете части се насочват назад и се залавят за raphe pharyngis. Горната част на мускула припокрива отвън долната част на горния констриктор.

Долният констриктор на гълтача е най-дебелият от трите мускула и също има две части. Pars thyropharyngea е горната част, която започва от косата линия на тироидния хрущял. Мускулните влакна се насочват назад и нагоре и припокриват долната част на средния констриктор. Pars cricopharyngea е долната част на мускула и започва от пръстеновидния хрущял на гръкляна. Влакната се насочват надолу и назад и се залавят за raphe pharyngis. Най-долните влакна са почти с хоризонтален ход.

Мускулите на гълтача образуват непрекъснат слой.  Той липсва в частта, ограничена между горния ръб на горния констриктор и черепната база. Тук стената се изгражда единствено от лигавица и задебелена fascia pharyngobasilaris. Поради това носната част на гълтача не се стеснява при съкръщаване на констрикторите, защото тук преминава само въздух, който се придвижва от по-високо към по-ниско налягане и съответно мускулите не играят никаква роля. Стесняването на гълтача се извършва единствено в неговата устна и гръклянна част. Тук съкращението на мускулите е винаги отгоре надолу, при което хранителната хапка се изтласква надолу към хранопровода. Констрикторите се инервират от клончета на plexus pharyngeus.

Външната обвивка на гълтача (tunica adventitia) е съставена от хлабава съединителна тъкан и представлява продължение на fascia buccopharyngea. Посредством адвентицията гълтачът се прикрепва подвижно към околните структури. В тази обвивка се разполагат две венозни сплетения - между гълтача и гръбначния стълб и между гълтача и гръкляна. Тези сплетения дават възможност да се увеличи предно - задният размер на органа, което облекчава преминаването на храната.

Кръвоснбдяването на гълтача се осигурява от a. thyroidea superior, a. palatina ascendens, a. palatina descendens, r. tonsilaris на лицевата артерия, a. thyroidea inferior и a. pharyngea ascendens. Венозната кръв се оттича в добре представен венозен плексус, който е свързан с вътрешната югуларна вена. Лимфата се оттича от горната част на фаринкса към ретрофарингеалните лимфни възли, а от останалите части - към дълбоките шийни лимфни възли.

Гълтачът се инервира сетивно, моторно и вегетативно от фарингеалния плексус. Сплетението се образува от сетивни, моторни и парасимпатикови влакна от n. glossopharyngeus и n. vagus. Симпатиковите влакна произхождат от горния шиен симпатиков ганглий на truncus sympathicus. До назофаринкса достигат и сетивни влакна от максиларния клон на тригеминалния нерв.